Статистическа оценка на стандарта на живот в България

1.

Учебна дисциплина:
Макроикономически изследвания
Тема:
Статистическа оценка на стандарта на живот в
България.
Изготвил: Анастасия Атанасова Димитрова
Специалност: Счетоводство III курс
Фак. Номер: 1808942012
1

2.

1. Стандарт на живот в България
2. Анализ по икономически показатели
2.2. БВП в отделните райони
2.3.Среден паричен доход на лице от населението
2.4.Заетост , безработица, лица извън работна сила
2.5.Продължителност на живота
2.6.Битови условия в жилищата
2.6 Стоки за дълготрйна употреба в домакинствата
3.Заключение
4.Източници
2

3.

Стандарта на живот или жизнения стандарт се
определя от достъпността, качеството и
количеството на стоките и услугите и тяхното
разпределение сред населението на дадена държава.
Фактори при определянето на жизнения стандарт са
в най-голяма степен бруния вутрешен продукт, доход
на глава от населението, брой на населението и
демографски характеристики, инфраструктурното
развитие, ръстът на бедността и неравенството в
доходите. Други измерители са достъпът до
качественообразование, здравеопазване и социални
придобивки.
3

4.

. Жизнения стандарт е нещо различно от качеството
на живот, понеже той не отчита само материалните
притежания на населението, а и други фактори като
безопасност , развлечения и култура, психично
здраве, социален живот, околна среда и други. Дори
да сравним две държави със сходен жизнен стандарт,
може да забележим че за даден човек или група от
хора едната държава ще бъде по- предпочитана, и
това се дължи на качеството на живот там .
Социалните, емоционалните и физическите аспекти
от живота на индивида ги включваме към качеството
на живот.
4

5.

Благополучието на индивида и това да се
чувства добре, да се чувства щастлив, не значи
непременно той да има всичко онова, което
пожелае. Щатието е неизмеримо, за това се
прилагат други фактори за измерването на
стандарта на живот.
5

6.

Икономическите показатели са: Доход на глава
от населението, БВП, брой на населението,
потреблението на определени стоки, очакваната
продължителност на живота и други.
6

7.

Район в
България
Област
Северозападен
район
Видин
Враца
Ловеч
Монтана
БВП
БВП на човек
от населението,
Млн.лв.
лв.
Югоизточен
район
13 245
12 787
7 674
10 244
Бургас
5 172
12 585
681
7 926
Сливен
1 425
7 600
2 464
15 018
Стара Загора
5 488
17 273
1 215
9 653
Ямбол
1 160
9 694
53 181
25 261
Югозападен
район
1 183
9 033
2 131
8 795
8 412
10 654
Благоевград
2 984
9 736
Велико
Търново
2 477
10 434
Кюстендил
1 115
9 285
Габрово
1 477
13 510
Перник
1 113
9 153
Разград
1 097
9 709
3 605
15 654
Русе
2 589
11 769
София
София
(столица)
44 364
33 437
15 535
10 988
Плевен
Северен
централен
район
Силистра
773
7 029
Североизточен
район
Южен
централен
район
11 647
12 506
Кърджали
1 288
8 472
Варна
7 301
15 479
Пазарджик
2 365
9 213
Добрич
1 606
9 176
Пловдив
8 792
13 141
Търговище
1 118
9 981
Смолян
1 127
10 597
Шумен
1 622
9 397
Хасково
1 963
8 5457

8.

В „таблица 1” , която е показана, може да
забележим че има разлика в БВП на човек от
населението за различните райони в България.
Например най- нисък е в северозападния район
(10 244лв.) , а най- висок в югозападния район
(25 261лв.) .
8

9.

Средно на лице
Паричен доход
Брутен паричен доход
Работна заплата
левове
5940
5691
3336
Извън работната заплата
66
От самостоятелна заетост
371
От собственост
Пенсии
30
1645
Обезщетения за безработни
20
Семейни добавки за деца
79
Други обезщетения и помощи
54
Регулярни трансфери от други домакинства
89
Приходи от от продажби
Други приходи
23
226
9

10.

Средно н лице
Паричен доход
Брутен паричен доход
Работна заплата
Извън работната заплата
От самостоятелна заетост
От собственост
Пенсии
Левове
6529
6279
3731
55
378
43
1801
Обезщетения за безработни
18
Семейни добавки за деца
82
Други обезщетения и помощи
90
Регулярни трансфери от други домакинства
80
Приходи от от продажби
Други приходи
27
223
10

11.

Таблица 3
(брой лица в хиляди)
2018
Общо
Общо за страната
Северозападен
Северен централен
Общо
Североизточен
Югоизточен
Югозападен
Южен централен
Работна сила
Заети
Безработни
Лица извън
работната сила
6012,0
3326,0
3152,7
173,3
2686,0
647,1
309,0
274,3
34,7
338,1
687,4
357,1
333,0
24,1
330,4
793,2
439,0
406,6
32,4
354,2
870,1
475,9
450,1
25,8
394,2
1805,6
1089,2
1060,5
28,7
716,4
1208,6
655,7
628,2
27,6
552,8
11

12.

“Таблица 3.1.”
(Брой лица в хиляди)
2019
Общо
Заети
Безработни
Лица извън работна
сила
5 966,3
3 375,9
3 233,1
142,8
2 590,3
635,3
306,7
273,4
33,3
328,6
Северен централен 678,0
373,8
354,7
19,1
304,2
Североизточен
790,1
443,5
417,2
26,3
346,6
Югоизточен
863,5
480,9
461,8
19,1
382,5
Югозападен
1796,3
1 103,1
1 078,3
24,8
693,1
Южен централен
1 203,1
667,8
647,6
20,2
535,2
Общо за страната
Общо
Работна сила
Северозападен
12

13.

В “Таблица 3” обръщам бнимание на района с
най- висок и района с най- нисък брой население,
а именно Югозападния и Северозападния.
-В Югозападния район населението е 1 805,6
хил. Като заетите са 1 060, 5 хил. ;
безработните- 28,7 хил. , а лицата извър
работна сила са 716, 4 хил.
-В Северозападния район населението е 647,1
хил. , като заети са 274,3 хил.; безработни34,7хил. ; лица извън работна сила са 338,1 хил.
13

14.

2018 година
338,1
34,7
Северозападен райион
274,3
647,1
716,4
28,7
Югозападен райион
1 060,50
1 805,60
0,00
500,00
1 000,00
1 500,00
Лица извън работна сила (в хил)
Безработни (в хил.)
Заети (в хил.)
Население(в хил.)
2 000,00
14

15.

2019 година
33,3
Северозападен райион
273,4
635,3
693,1
Югозападен райион
24,8
1 078,30
1 796,30
0,00
500,00 1 000,00 1 500,00 2 000,00
Лица извън работн сила (в хил.)
Безработни (в хил.)
Заети (в хил.)
Население (в хил.)
15

16.

Безработицата оказва своето влияние върху
стандарта на живот. Несигурността и
недоимъка встъпват в живота на един
безработен. Той няма вързможност да осигури
прехрана за семейството си . Започват лишения
и трудности, с което се разхлабва не само
жизнения стандарт, а и емоционалното
състояние на човек.
16

17.

Държава
п
е
р
и
о
д
България
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019
години
73
73,3
73,7
73,8
74,2
74,4
74,9
74,5
74,7
74,9
74,8
75
74,9
В „Таблица 4” виждаме , че продължителността на живота в България е до 75
години. Стандарта на живот според мен се отразява на това, като не
изключваме разбира се и здравето. Ако една държава има добра здравна
система и добри медици, населението ще бъде добре обслужвано относно
здравето .
Фактор е и това колко сигурен се чувства човек, колко защитен . От таблицата
може да забележим, че през 2007 година продължителността на живот е била
73 години. По – ниска от тази през 2018 г. Което може да се дължи и на
повишаването на стандарта на живот с изминалите години. През 2019 година
възрастта е 74,9 , което е с почти незабележима разлика от 2018 година.
17

18.

2018
Общо
В градовете
В селата
Водопровод
99,0
99,7
96,8
Канализация
81,0
95,2
41,2
Електричество
99,7
99,8
99,6
21,8
29,5
0,2
90,3
97,4
70,3
94,3
97,3
85,7
Централно отопление
Тоалетна
Баня
18

19.

“Таблица 5.1.”
2019 година
Общо
В градовете
В селата
Водопровод
99.3
99.8
98.2
Канализация
78.7
95
33.1
Електричество
99.7
99.8
99.5
Централно
отопление
21.5
29
0.6
Тоалетна вътре в
жилището
90.6
96.9
72.9
Баня вътре в
жилището
94.6
97.6
86.2
19

20.

„Таблица 5” ни показва наличието на битови условия
в жилищата, като ги разглеждаме по градове и села.
Да сравним процентите между селата и градовете.
Относно жизнения стандарт, според този фактор
(битови условия в жилищата ) , в градовете
процентът е по- висок. Но погледнато от социална
гледна точка(според мен) хората в селата са посвободни и непринудени, което се отразява и на
емоционалното им благосъстояние.
В таблица 5.1. виждаме , че през 2019 процентите са
се увеличили както в градовете така и в селата .
20

21.

2018
Общо
В градовете
В селата
Телевизори
99,0
99,1
98,0
Видео-системи
12,3
14,9
5,0
Компютри
55,2
62,6
33,9
Интернет връзка
56,8
64,7
34,8
Автоматична перална
машина
92,3
94,8
85,4
Миялна машина
12,7
15,8
4,1
Хладилници, фризери
98,4
98,7
97,4
Мобилни телефони
92,4
93,7
88,5
Стационарни
телефони
26,0
26,6
24,4
Климатици
39,5
48,6
13,8
21

22.

“Таблица 6.1.”
2019 година
Общо
В гардовете
В селата
Телевизори
99.3
99.4
99.0
Видео-системи
10.5
12.9
4.0
Компютри
53.8
60.5
35.0
Интернет връзка
59.5
66
41.1
Автоматична перална
машина
93.0
95.9
85
Миялна машина
13.5
16.5
4.9
Хладилници, фризери
98.5
98.9
97.4
Мобилни телефони
93.3
94.8
89.2
Стационарни телефони
21.4
21.5
21
Климатици
41.9
50.3
18.2
Лек автомобил
51.3
54.1
43.2
22

23.

В тази таблица ни е показана разликата на наличие
на стоки за дълготрайна употреба на домакинствата
в селата и в градовете. Няма някаква драстична
разлика в процентите, но все пак има. Например
климатиците в градовете са 48,6% , а в селата
13,8%. При наличието на телевизори има
минимална разлика в това дали домакинството е в
село (98%) или град (99,1%) .
Като погледнем и таблица 6.1. за 2019 година ,
забелязваме отново покачване на процентие за
наличието на стоки за дълготрайна употреба в
сравнение с 2018 година.
23

24.

120
100
80
60
40
Град
20
Село
0
24

25.

120
100
80
60
40
Град
20
Село
0
25

26.

Извода ни може да бъде, че стандарта на живот се изчислява
чрез много фактори : БВП; Доход; Заети лица ; Безработица;
Продължителност на живота ; Битови условия ; Стоки за
дълготрайна употреба и много други.В различните райони
на България стойностите са различни. Те влияят един върху
друг. За да искаме по- добър живот трябва да влагаме
повече усилия, но и да не забравяме че има икономика,
която се влияе от всеки един
от нас. Нека бъдем отговорни!
Ние избираме къде да сме,
но нека направим всяко едно
място, по- добро за живот.
26

27.

1. Wikipedia.org
2. Infostat.nsi.bg
3. nsi.bg
4.Google images
27