Кабуки като форма на изкуство

• Кабуки (歌舞伎) е форма на традиционен японски театър, характеризираща
се със своята стилизирана драма и използването на сложен ". на актьорите.
Отделните знаци канджи, прочетени отляво надясно, означават „пеене“ (歌
ka), „танц“ (舞 bu) и „умение“ (伎 ki). Кабуки често се превежда като
"изкуството да пееш и танцуваш".

3.

История
• Историята на кабуки започва
през 1603 г., когато Изумо но
Окуни, вероятно Изумо-тайша
мико, започва да изпълнява
нов стил драматичен танц с
група танцьорки на
импровизирана сцена в сухото
корито на река Камо в Киото. В
началото на периода Едо.

4.

• Като форма на изкуство, кабуки
също предоставя изобретателни
нови форми на забавление,
включващи нови музикални
стилове, изпълнявани на shamisen,
дрехи и мода, често драматични на
външен вид, известни актьори и
истории, често предназначени да
отразяват текущи събития.
Представленията продължаваха от
сутрин до залез слънце, а околните
чайни осигуряваха храна,
освежителни напитки и място за
общуване. Районът около кабуки
театрите също включваше редица
магазини, продаващи кабуки
сувенири.

5.

• През периода от 1628 до 1673 г. се установява модерната версия
на кабуки актьори, които са изцяло мъже, стил на кабуки,
известен като yarō-kabuki (букв. „млад кабуки“), след забраната
за жени и малки деца. . Преобличащите мъже актьори, известни
като „onnagata“ (букв. „женска роля“) или „oyama“, поеха роли,
които преди това са играли жени или wakashu.

6.

7.

• През 40-те години на 18-ти
век повтарящите се периоди
на суша доведоха до
поредица от пожари,
засегнали Едо, като кабуки
театрите — традиционно
изработени от дърво — често
изгаряха, принуждавайки
мнозина да се преместят.
Когато районът, в който се
помещава Накамура-дза, е
напълно разрушен през 1841
г., шогунът отказва да
позволи възстановяването на
театъра, заявявайки, че това
противоречи на
противопожарния кодекс.

8.

• Новото местоположение на театрите беше наречено Saruwaka-chō
или Saruwaka-machi; Последните тридесет години от управлението
на шогуната Токугава често се наричат „период Сарувака-мачи“ и
са добре известни с производството на някои от найпревъзходните кабуки в японската история.

9.

Започвайки през 1868 г., огромни
културни промени, като падането на
шогуната Токугава, премахването на
самурайската класа и отварянето на
Япония към Запада, помогнаха за
възраждането на кабуки.
• Актьори и драматурзи се стремят да подобрят репутацията
на кабуки пред лицето на новото чуждестранно влияние и
сред висшите класи, отчасти чрез адаптиране на
традиционните стилове към модерните вкусове. Това усилие
ще се окаже успешно, като императорът спонсорира
изпълнение на кабуки на 21 април 1887 г.

10.

Сценария
• Кабуки сцената включва
проекция, наречена
ханамичи (花道, „пътека на
цветята“), подиум, който се
простира към публиката и
през който се правят
драматични входове и
изходи. Окуни също участва
на сцената на ханамичи със
своя антураж.

11.

Костюми
Кабуки костюмите са били нов и иновативен дизайн за
широката публика. Въпреки че ранните кабуки костюми не са
оцелели, днес се правят отделни кабуки костюми отоко и
оннагата въз основа на писмени записи, наречени укийо-е.
Кимоното, носено от актьорите за техните костюми, обикновено
е направено с живи цветове и множество слоеве. И отоко, и
оннагата носят хакам.
Кабуки гримът осигурява лесно разпознаваем елемент на стил
дори за тези, които не са запознати с формата на изкуството.
Оризовата пудра се използва за създаване на бяла основа
oshiroi за характерен сценичен грим.

Кабуки като форма на изкуство

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.