Кръв - тъкан, циркулираща в затворена система от кръвоносни съдове

1.

проф. Елена Джамбазова, дм
Катедра Физиология
Медицински Факултет
Софийски Университет

2.

Кръв - тъкан, циркулираща в
затворена система от кръвоносни съдове
Състои се от:
ПЛАЗМА
(около 55 %)
Вода - ~92%
Органични вещества- 6-8% (найголяма е концентрацията на
белтъците)
Неорганични вещества ~ 1%
най-голяма е концентрацията на Na+
(~142 mmol/l) и Cl- (~103 mmol/l)
Газове - О2, СО2 и N2
ФОРМЕНИ
ЕЛЕМЕНТИ
(около 45 %)

3.

ДИХАТЕЛНА
осигурява пренос на О2 и СО2 между
тъканите и белите дробове
УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА
КРЪВОСПИРАНЕ И
ТРОФИЧНА
пренася хранителни вещества към
тъканите
КРЪВОСЪСИРВАНЕ
ЕКСКРЕТОРНА
ТРАНСПОРТНА
Транспорт на хормони, метаболити
ФУНКЦИИ
НА КРЪВТА
пренася подлежащите на
излъчване метаболити до
бъбреците, белите дробове,
кожата и тънките черва
ЗАЩИТНА
предпазва от микроорганизми и
чужди белтъци, осигурява
борба с инфекциите (чрез
антитела и левкоцити)
РЕГУЛИРА АЛКАЛНОКИСЕЛИННОТО
РАВНОВЕСИЕ
ТЕРМОРЕГУЛАТОРНА
РЕГУЛИРА ВОДНИЯ
БАЛАНС
осигурява изотермия чрез раз
пределение на топлината в тялото
чрез обмяна на вода между
тъканите и плазмата

4.

КОЛИЧЕСТВО
у възрастни ~ 7 - 8% от
телесното тегло (5 - 6 л
за мъже и 4 - 5 л за жени)
ЦВЯТ
Артериална кръв - алено червена
(оксихемоглобин)
Венозна кръв - винено червена
(по-малко О2)
ВИСКОЗИТЕТ
СВОЙСТВА
НА КРЪВТА
Температура
~ 3,5 - 5,5 сравнен с този на
водата (1,0)
рН
~ 37,2 °С
Осмоларитет
~ 290 – 300 mosm/l
Леко алкална ~ 7,35 - 7,45

5.

КРЪВНА ПЛАЗМА
~ 5% от телесното тегло
Осмолалитет ~ 290 ± 10 mOsm/kg H2O
pH ~ 7.4 ± 0.05
Съдържа:
Вода ~92%
Органични вещества ~ 6 - 8% (белтъци, глюкоза, липиди)
Неорганични вещества ~ 1% - Na+, Cl⁻, K+, PO4⁻, Ca2+,
HCO3⁻, Mg2+ (най-голяма е [Na+] ~142 mmol/l и [Cl-] ~103 mmol/l)
Газове - О2, СО2 и N2

6.

ПЛАЗМЕНИ БЕЛТЪЦИ
(около 60 – 80 g/l)
Синтезират се в чернодробния паренхим
(високомолекулни)
(нискомолекулни)
Глобулини (23-35 g/l)
( 1, 2); ß (ß1,ß2);
Албумини (35-50 g/l)
Поддържат
онкотичното
налягане на
плазмата= 25mmHg
Транспортни ф-ции
Поддържат рН
Фибриноген
(3 g/l)
Участва в образуването на фибрин в
крайната фаза на
кръвосъсирването.
Антитела
Фактори на
кръвосъсирванe
Ензими
Транспортни
белтъци

7.

Кръвен серум
Плазма без
фибриноген се
нарича кръвен серум.
Получава се след като
взетата кръв се съсири
и фибриногенът се
превърне в
неразтворим фибрин.
Серум
Съсирена
кръв

8.

ФОРМЕНИ ЕЛЕМЕНТИ

9.

Eритроцити (Ery)
безядрени клетки
без
клетъчни
(нямат
ядро,
митохондрии)
органели
рибозоми,
с форма на двойно вдлъбнати дискчета
с диаметър 7-8 μm.
съдържат хемоглобин
имат около 120 дни живот
разрушават
слезката
се
главно
в

10.

Еритроцити
Основни ф-ции:
1. транспорт на О2 от белите дробове към тъканите и на СО2 от
тъканите към белите дробове
2. буфериране на Н+
В еритроцита навлиза СО2 отделен от клетките на
тъканите: СО2 + Н2О ↔ Н2СО3 ↔ Н+ + НСО3- ; карбоанхидраза
– ускорява реакцията и в 2те посоки. Протоните (Н+) се
свързват обратимо с азотните атоми на полипептидните вериги
на хемоглобина.

11.

Брой и морфология на еритроцитите
Брой на еритроцитите -
4 – 5 млн / куб. мм
Форма им осигурява голямо отношение повърхност : обем,
необходимо за газовата обмяна
Еритроцитите имат свойството
да
променят
формата си при преминаване през тесните
капиляри - деформируемост.

12.

Хемоглобин (Hb) - молекула изградена от 4 субединици (2 двойки ППВ)
Всяка субединица има: Хем – небелтъчна част, пигмент, съдържащ Fe2+
и
придаващ червения цвят на кръвта; белтъчна част - глобин.
Нормални стойности в кръвта: 140 ± 20 g/l (ж); 160 ± 20 g/l (м)
1 хем - 1 мол О2;
4 хема - 4 мол О2
Hb ~ 90-95% от сухото вещество на еритроцитите 1мол. Hb - 4 мол. О2
(8 атома кислород)
и на него се дължат основните им функции.

13.

Съединения на хемоглобина в кръвта
Оксихемоглобин –→ Hb + О2 (О2 се свързва с Fe2+);
Карбаминохемоглобин – Hb + СО2. (СО2 се свързва
с глобина) - пренасят се ~ 20% от всичкия СО2 от
тъканите към белите дробове;
Метхемоглобин - (окислена форма Fe2+ → Fe3+). Не
може да отдава О2. До 2% от Hb в кръвта;
Карбоксихемоглобин - Hb + СО. (СО се свързва с
Fe2+ като измества О2, тъй като има ~ 200 пъти по-
голям афинитет към Hb). До 2% от Hb в кръвта.

14.

Нормални типове хемоглобин у възрастни
1. Хемоглобин А (HbА, α2β2) - основният хемоглобин
в човешкия организъм ~ 97-98%,
2. Хемоглобин А2 (HbА2, α2δ2) ~ 2-3%
3. Хемоглобин F (HbF, α2γ2) - фетален хемоглобин.
При раждането HbF e 82%, а в края на първата
година се понижава до 2.5 – 3 %. Около 4 г.
възраст
HbF
хемоглобин
се
на
възрастни е < 1 %.
заменя
почти
възрастните
напълно
(HbА).
с
При

15.

Понижен хемоглобин
При
желязодефицитни
анемии,
причинени
от
хронична
кръвозагуба;
Неправилно
хранене,
особено
когато
се
изключва
консумацията на животински белтъци.
Повишен хемоглобин
Нормално физиологично явление:
след интензивни физически натоварвания; при хора живеещи на
терени с висок релеф, нивото на хемоглобин в кръвта се повишава
компенсаторно, заради намаленото съдържание на О2 във
въздуха; Пушачи, Новородени и малки деца
Признак на заболяване:
При дефицит на някои витамини от група В, при някои сърдечносъдови и белодробни заболявания.

16.

Еритропоеза
Образуването на еритроцитите (еритропоезата) се извършва в
червения костен мозък, какъвто има само в късите и плоски кости
(гръдна кост, череп, ребра, прешлени, тазови кости).
За нормалната еритропоеза са необходими: Fe2+, vit B12, фолиева кна, аминокиселини. При липсата им – анемия.
Основен регулатор:
еритро-
поетинът - хормон, който се
образува основно в бъбреците
(90%) и по-малко в черния дроб
(10%). Чрез кръвта достига до
костния
мозък
еритропоезата.
и
стимулира

17.

Основен стимулиращ фактор за секреция на еритропоетин е
хипоксията ( O2)

18.

Хематокрит (Hсt) - лабораторен показател, който
показва съотношението между обема на червените кръвни
клетки и обема на цялата кръв.
Нормални стойности:
Жени …………………………................0.37 – 0.47
Мъже…………………………….............0.40 – 0.54
Стойността на хематокрита се променя при:
Променен брой на еритроцитите
Променен обем на еритроцитите
Променен обем на плазмата
Клинично значение: Използва се при оценка на остра и
хронична анемия и обезводняване на организма, както и
промени във водно-електролитното равновесие.

19.

Хемолиза – процес на нарушаване целостта на
еритроцитната мембрана и преминаване на хемоглобина в
околната среда.
ФИЗИЧНА
1. Осмотична – еритроцити в хипотонична
среда
→
навлиза
вода
и
раздува
клетката.
Над 40-50% увеличен обем настъпва
спукване на мембраната.
2. Механична – механични
въздействия
ХИМИЧНА
Предизвиква се от химични вещества, които
променят структурата
на еритроцитната мембрана:
етер, спирт, хлороформ
разграждат липидната й
съставка;
киселини,
основи
–
разграждат протеидната й съставка.
БИОЛОГИЧНА
Предизвиква се от ендои екзогенни органични
вещества:
змийска отрова;
бактериални хемолизини;
антитела, образувани
под влияние на антигенни фактори (при
преливане на групово
несъвместима кръв).

20.

Левкоцити
всички бели несъдържащи
хемоглобин кръвни клетки
Гранулоцити
Според оцветяване на
гранулите:
1. Неутрофили
2. Базофили
3. Еозинофили
Агранулоцити
1. Моноцити
2. Лимфоцити
Функция – защитна (фагоцитоза)
Референтни стойности: 4 - 11.109/ литър.

21.

Левкоцитна формула (ДКК - диференциална кръвна
картина) - отразява съотношението на отделните видове
левкоцити в периферната кръв и се изразява в % от общия
им брой.
Нормална левкоцитна формула:
• Промяната
на
някои
видове
левкоцити
има
диагностично значение.
• Появата
на
млади
левкоцити в периферната
кръв се нарича олевяване
и е по-сигурен белег за
наличие на възпалителен
процес, отколкото левкоцитозата (↑ брой левкоцити).

22.

Неутрофилни гранулоцити
Основна функция – защитна; част от вродените имунни механизми за защита
на организма от патогенни микроорганизми (бактерии, паразити, гъбички,
вируси) и собствени променени (вирусно инфектирани) клетки.
Неутрофилните гранулоцити излизат от кръвоносните съдове
към увредените тъканите, където поглъщат и разрушават
причинителите на увреждането чрез фагоцитоза.
Броят на неутрофилите в
кръвта се увеличава при
остри бактериални инфекции!!!

23.

Базофилни гранулоцити (мастоцити)
Основна функция - участват в алергичните реакции.
Антитяло
Мастоцитите свързват
комплекси IgE - алерген
Активират се
Освобождават хистамин,
еозинофилен фактор
(привлича еозинофилите),
левкотриени и цитокини.

24.

Еозинофилни гранулоцити
Функция: ~ на неутрофилите - фагоцитоза
Привличат се към
тъканите от хистамин и
еозинофилен фактор,
освобождаван от базофилите → активират се
при
алергични
реакции;
Унищожават
големи
микроорганизми (гъбички, паразити) като освобождават ензимите си в
екстрацелуларната среда.

25.

Моноцити (макрофаги)
След краткотраен престой в кръвта (~ 2 дни) моноцитите навлизат в
тъканите, където се превръщат в тъканни макрофаги (в мозъка се
наричат микроглия, в черния дроб - Купферови клетки, в белия
дроб – алвеоларни макрофаги)
Фагоцитират патогенни микроорганизми и променени собствени клетки.
Важни при хронични бактериални инфекции (туберкулоза),
вътреклетъчни паразитни инвазии
вирусни и

26.

Лимфоцити
Основна функция - участие в придобития (адаптивен) имунен
отговор, насочен към обезвреждане на специфични чужди антигени или
собствени променени клетки. В кръвта: В-и Т-лимфоцити, които се
активират след свързване със специфичен антиген.
В-лимфоцити
отговорни за хуморалния
имунитет, насочен към
екстрацелуларни
антигени;
Т-лимфоцити
отговорни за клетъчния
имунитет,
насочен към променени клетки

27.

Тромбоцити (кръвни плочки)
ЕПР
Мегакариоцит
Тромбоцити
Тромбоцитите
безядрени
са
малки
Еритроцити
цитоплазмени
фрагменти (2 – 4 µм) от поголеми клетки (мегакариоцити).
Функции – 3 основни:
Живот: от 7 до 10 дни, след което се
фагоцитират от макрофагите.
1. Участие в кръвоспирането (хемостазата);
2. Секреция
на
вещества,
необходими
функциониране на ендотела;
3. Участие във възпалителни реакции.
за
нормалното

28.

Руптура на венула сканираща електронна
микрофотография (x2300)

29.

Кръвоспиране (Хемостаза)
Защитен механизъм, чрез който се предотвратява загубата на
кръв при нараняване на малки кръвоносни съдове.
ФАЗИ:
1. Съдова – спазъм на наранения съд;
2. Ендотелно-тромбоцитна – образуване на тромбоцитна
запушалка;
3. Коагулационна – образуване на кръвен съсирек (тромб);
4. Фиброзна трансформация на съсирека – разрастване на
съединителна тъкан и трайно възстановяване стената на съда.
Фазите не са последователни, а започват почти едновременно и се
припокриват.

30.

КРЪВОСЪСИРВАНЕ
биологична защитна реакция, която предпазва организма от
загуба на кръв.
ефективно е само при разкъсване на малки кръвоносни съдове.
представлява каскада от ензимни реакции, в резултат на
която
разтвореният
в
плазмата
фибриноген
се
превръща в неразтворим фибрин (тромб).
многостъпален
процес,
като
всяко
стъпало
зависи
от
предишното и включва активирането на следващото.
След като тромбът изпълни ролята си да запуши дефекта в
кръвоносния съд и спре кървенето, той се лизира от плазмин,
основният ензим на фибринолитичната система.
30

31.

тип A
тип B
тип AB
тип O
проф. Елена Джамбазова, дм
Катедра Физиология
Медицински Факултет
Софийски Университет

32.

Карл
Ландщайнер
открива,
че
съсирването на кръвта е имунологична
реакция,
която
протича
когато
реципиента на кръв има антитела срещу
червените кръвни клетки на донора.
Откритието на кръвните групи от Ландщайнер му
носи Нобелова награда за физиология и медицина
през 1930.
32

33.

Кръвната
група
се
унаследява от специфични
родителски гени – един от
майката и един от бащата.
Основни кръвногрупови
системи: ABO и Rh

34.

Кръвната група се определя от
Аглутиногени (антигени)
специфични гликопротеини
в мембраната на еритроцитите (RBCs).
Всички RBCs в индивида
носят специфичен тип аглутиногени.
Антитела (аглутинини) – протеини образувани от лимфоцитите
в плазмата, в отговор на присъствието на антигени.
Антителата могат да се свързват с антигените, в резултат на което
става аглутинация (слепване) или хемолиза на RBCs.

35.

Кръвни групи
Основни кръвногрупови системи: ABO и Rh
Има 4 допустими комбинации, определящи кръвната група:
тип A – съдържа антиген “A”
тип B – съдържа антиген “B”
тип AB – съдържа и двата антигена – “A” и “B”
тип 0 – не съдържа нито “A”, нито “B” антигени
Според резус-фактора кръвните групи са (+) и (-)
Rh+ кръвна група – съдържа D антиген
Rh- кръвна група – не съдържа D антиген

36.

АВО система
(Антитела)
(Антигени)

37.

Определяне на кръвните групи
При кръвопреливане се определя предварително кръвната група
на приемателя (реципиента) и кръвната група на дарителя
(донора)
Тест
серум - смесване (върху стъкло) на еритроцити на
изследвания със серуми съдържащи известни аглутинини и се
наблюдава къде ще се получи аглутинация;
“Кръстосана проба“ - върху предметно стъкло еритроцитите на
дарителя се смесват със серума на приемателя и върху
предметно стъкло се следи за аглутинация (не дава информация
за кръвногруповата принадлежност, а дали е възможно
кръвопреливане в даден, конкретен случай)
При кръвопреливане важи правилото: "Серумът на приемателя
не трябва да аглутинира еритроцитите на дарителя"

38.

Аглутинация настъпва при среща на едноименни аглутиногени и
аглутинини: А с α (анти-А); В с β (анти В)
(Аглутиноген А)
(Аглутинин β)
(Аглутинин α)
(Аглутинини α и β)
(Аглутиноген В)
(Аглутиногени А и В)

39.

Rh кръвна система
Rh (+) – съдържат антиген D ~ 95 -98%
Rh (–) – нямат D антиген ~ 2 - 5%
В Rh- индивиди няма естествени анти Rh
антитела, но те могат да се образуват
при:
Rh несъвместимо кръвопреливане - ако
на Rh- човек се прелее Rh+ кръв;
Rhesus Monkey
Rh несъвместима бременност - при Rh-
майка и Rh+ плод.
Rh антигените са трансмембранни протеини експесирани на
еритроцитната мембрана.
39

40.

Съвместимост на кръвните групи
Лица с кръвна група 0
"универсални
дарители" - до 300 ml
може да се прелее на лица
от всички останали кръвни
групи.
Лица с кръвна
група АВ
"универсални
приематели"
Преливането на кръв от човек с дадена кръвна група на друг
човек с различна кръвна група може да предизвика имунна
реакция, която да доведе до хемолитична анемия, бъбречна
недостатъчност, шок и смърт.

41.

Rh несъвместима бременност
При първата бременност на Rh- майка, няма опасност за Rh+ плода,
но при втората той може да се увреди от изработените в майката антиRh АТ и да се развие фетална еритробластоза.
Това се предотвратява
чрез имунизиране на
майките с анти-Rh АТ
до
след
72ч
раждането,
които
не
позволяват
да
се
образуват
клетки
на
имунната памет.