Vidra (2)_4077da0b-87c7-4fcf-9664-f515c6b51892

1.

Видра
Изготвил Виктор Михайлов 7 клас

2.

Описание и характеристики
Видрата е хищен бозайник. Размерът на бозайника зависи
пряко от вида. Средно те варират от 50 см до 95 см,
дължината на пухкавата му опашка е от 22 см до 55 см. Това
животно е доста гъвкаво и има мускулесто тяло. Интересна
особеност е фактът, че животно с размер около метър тежи
само 10 кг.
Видрите от всички видове имат един цвят - кафяв. Козината
им е къса, но гъста, което я прави много ценна. През
пролетта и лятото видрата има период на линеене. Видрите
са от тези, които се грижат и пазят козината си, разресват я,
почистват я. Ако не направят това, вълната ще се замърси и
вече няма да задържа топлина и това със сигурност ще
доведе до смърт.
Благодарение на малките очи, видрата вижда перфектно на
сушата и под водата. Освен това имат къси крака и остри
нокти. Лапите са свързани с мембрани, което позволява да
се плува добре.

3.

Когато видрата се гмурне във водата, нейните ушни
отвори и ноздри се блокират от клапи по този начин,
блокирайки проникването на вода в нея. В преследване
на плячка под водата, видрата може да плува до 300 m.
Когато бозайникът усети опасност, той издава съскащ
звук. Докато си играят помежду си, те пищят или
чуруликат.
Интересен факт е, че в някои части на света видрата се
използва като ловно животно. Те са в състояние да
вкарат риба в мрежата.
Видрата има много врагове. В зависимост от
местообитанието им това могат да бъдат хищни птици,
крокодили, мечки, бездомни кучета, вълци и ягуари.
Но човекът остава основният враг, той не само я
преследва, но замърсява и унищожава околната среда.

4.

Местообитание и начин на живот
Видрата може да се намери на всеки континент, единственото изключение е Австралия. Поради
факта, че местообитанието им е свързано с водата, те живеят в близост до езера, реки и други
водни тела, като водата също трябва да е чиста. През зимния (студен) период видрата може да
се види в тези части на реката, които не са замръзнали.
През нощта животното ловува, а през деня предпочита почивка. То прави това в корените на
дървета, които растат близо до вода или в техните дупки. Входът на дупката винаги е изграден
под вода. За видрата бобърът е полезен, тя живее в дупките, които той е изкопал. Ако видрата
не е в опасност, те са активни през деня.
Ако стане опасно за видра на обичайното си място, тя може лесно да измине 20 км в търсене на
нов дом (независимо от времето на годината). Пътеките, по които върви, са използвани от нея от
няколко години. Интересно е да се наблюдава животното през зимата, то се движи в снега, като
скача, редувайки ги, като се плъзга по корема си.
В зависимост от вида, видрите реагират различно на плен. Някои се обезсърчават, спират да се
грижат за себе си и в крайна сметка могат да умрат. Други са много приятелски настроени,
бързо се адаптират към нова среда и са доста игриви.

5.

Хранене
Диетата на видрата включва предимно риба, но те могат да ядат
и мекотели, птичи яйца, ракообразни и дори някои сухоземни
гризачи. Видрите прекарват много голяма част от живота си в
търсене на храна, те са доста пъргави и бързи. Поради тяхната
ненаситност и техните местообитания трябва да бъдат риби.
Това животно е прекрасен ловец, така че след хранене ловът не
свършва, а уловената риба действа като вид играчка.
Видрите са от голяма полза за риболовната индустрия, тъй като
се хранят с нетърговска риба. През деня видрата изяжда около 1
кг риба, докато е малка във водата, а голямата измъква на
сушата. Тя носи храна във вода по този начин, слага я на корема
си и яде.
След края на храненето внимателно се върти във вода,
почиствайки тялото от хранителни остатъци. Това е чисто
животно. Животното не реагира на примамките, оставени от
ловците, така че е изключително трудно да се привлече
животното по този начин, освен ако не трябва да е много гладно.

6.

Размножаване и продължителност на живота на видрата
Периодът на пубертет при женската видра настъпва след две години, при мъжките
след три. Животните са самотни. Чифтосването става във вода. Видрата се размножава
веднъж годишно, този период пада през пролетта.
Женската има много интересен период на бременност, след оплождане може да спре в
развитието си и след това да започне отново. Поради тази причина женската може да
донесе потомство както в началото на зимата, така и в средата на пролетта (латентната
бременност може да продължи до 270 дни). Бременността продължава от 60 до 85 дни.
Потомството е от 2 до 4 малки. Те се раждат слепи и с козина, зрението се появява
след месец от живота. През втория месец от живота бебетата имат зъби и се учат да
плуват, на 6 месеца стават независими. След около година бебетата напускат майка си.
Средната продължителност на живота на видрата продължава средно около 15-16
години. Редиците на тези прекрасни животни значително оредяват. Причината са не
само замърсените водоеми, но и бракониерството. Ловът на видра е забранен от
закона. В някои страни това прекрасно животно е включено в Червената книга.

7.

Еволюция
Морската видра е най-тежкият представител на семейство Порови [16], което обединява
тринадесетина вида видри, както и порове, язовци, норки и невестулки. Това, което отличава
морската видра от останалите представители е липсата на околоанални жлези отделящи течност
с неприятна миризма[17], способността да прекарва целият си живот във водата [18], както и
свързаното с начина ̀и на живот поведение — морската видра не изгражда укрития или бърлоги.
Тя е единствения съвременен вид от рода Ехидра (Enhydra). Морската видра се различава
дотолкова от останалите членове на семейството, че през 1982 г., редица учени изказват
предположение за еволюционна близост с ушатите тюлени [19]. Генетичните анализи показват, че
морската видра и най-близките съвременни родственици като африканската петнистогърла видра
(Hydrictis maculicollis), обикновената видра (Lutra lutra), капската видра (Aonyx capensis) и сивата
видра (Aonyx cinerea) проилизат от общ предшественик, преди 5 милиона години [20].

8.

Скелет
Устройството на скелета на видра придава на тялото
висока гъвкавост. Гръбначният стълб се състои от 50 до
51 прешлена, от които 7 шиини, 14 гръдни, 6 поясни, 3
кръстни и 20 до 21 опашни. Гръдният кош се състои от 14
двойки ребрени кости, десет от които се свързани
подвижно с гръдната кост, а останалите са плаващи. В
отговор на намалената нужда от движение по земята при
видрите ключицата се редуцира и напълно изчезва.[40]
Строежът на костите на крайниците също обезпечава
висока гъвкавост. Бедрата са силно развити, с масивна
голяма бедрена кост, а подбедрените кости са с голяма
тибия и много малка фибула. Фалангите на пръстите са
сравнително уплътнени. Понякога костите на морската
видра са оцветени в бледо-виолетов цвят, възникнал в
резултат на храненето с морски таралежи [41]. Черепът на
видра е скъсен, с развити скулни дъги. Носните кухини са
силно развити със сложна структура, възникнала в
резултат на особеностите на дишането при гмуркане

9.

Разпространение и численост в
България.
До 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде; численост 4–5000
индивида [1], но през 50-те намалява застрашително [2]. През периода
1970–1990 г. увеличава числеността си на 800–1400 индивида [3, 4]. Среща
се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 m на 54%
от водосборите; 600–1100 m н. в. на 27%; 1100-1500 m н. в. – на 19% (в
Западните Родопи). Численост (без малките) около 1300–1500 индивида,
към 2007 г. при средна дължина на индивидуалната речна територия – 5–
15 km и 2–5 km на бреговите ивици на затворени водоеми и Черно море;
800–1000 размножаващи се индивиди. Най-плътна е популацията в
Югоизточна България [3, 4, 5, 6, Анкета – Ж. Спиридонов, Л. Милева 1989;
Спасов, Иванов, непубл.].

10.

Видрата има стройно тяло, дълъг врат и къси крака. Обикновено достига 1-1,5 м дължина и тежи между 3 и
27 кг. Ципестите й крака и дългата сплескана опашка й помагат да плува. Плътната козина й пази топло в
студената вода. козината обикновено е кафява, понякога с бели петна. Най-често женските видри раждат
по пет малки наведнъж.
Някои видове видри са застрашени от изчезване или измиране. Замърсяването на околната среда
застрашава земите, където живеят видрите. А и хората ги ловуват заради кожата.