Деца в риск. Видове и превенция на насилието и риска от насилие. Тренинг - обучение

1.

Деца в риск. Видове и превенция на
насилието и риска от насилие.
Тренинг - обучение
Изготвил: Силвия
Борисова - психолог

2.

Пълноценното развитие,
образование, грижа,
възпитание и придобиване
на социална зрялост на
децата, която да ги направи
пълноценни граждани на
обществото, е основен
приоритет на семейството,
държавата и институциите,
които са пряко ангажирани
с тяхната закрила.

3.

Какво означава “дете в риск?”
Дете с починали родители;
Неизвестни родители;
Родители, лишени или с ограничени от родителски права;
Дете, жертва на злоупотреба;
Жертва на насилие, експлоатация или всякакво нехуманно, унизително
отношение или наказание;
Дете, чието физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие е с опасност от увреждане;
Дете с увреждания или трудно лечими заболявания;
Дете, при което съществува риск от отпадане или вече е отпаднало от
образователна институция.

4.

Как да познаем дете в риск отглеждано извън семейна
среда, или с проблеми в семейството:
Различни изследвания сочат, че като цяло темпът
на развитие и социализация на тази рискова
група деца е по-бавен, поради недостиг на
индивидуално внимание и емоционална
подкрепа, произтичащи от ефекта на
институционализацията и груповия начин на живот.
Лишените от майчинска грижа деца имат
последваща психическа депривация, която оказва
влияние върху тяхното социално, психическо и
емоционално здраве, което води до отклонения в
личностното им и интелектуално развитие. Това
може да се прояви чрез изолирането им от
средата, последващи отражения в поведението,
изменението на психоемоционалната сфера,
формирането на нервно-психологични
разстройства, натрупване на отрицателни
емоции, затруднено реализиране на сложно
функционални взаимодействия в средата и
пренапрежение на регулативните механизми.

5.

Как да разпознаем дете, което е жертва на злоупотреба, насилие,
експлоатация или всякакво нехуманно, унизително отношение или наказание:
Най-често децата стават жертви на насилие в семейната им среда и в
голяма степен извършителите на насилието са родителите или хора, близки до
детето, които имат редовен и неограничен достъп до него. Често децата стават
жертви на насилие в училище – от други деца или от учителите си. Момичетата
и момчетата, отглеждани в системата за деца, лишени от родителска грижа
или в институции за деца в конфликт със закона, са особено уязвима група и
често стават жертви на насилие. Друга основна заблуда по темата насилие
над деца е битуващата представа, че насилието е акт, който задължително
включва използването на физическа сила. В голяма част от случаите децата
стават жертва на насилие или са наранени по-скоро от бездействие или
пасивност от страна на родителите, на хората, които се грижат за тях или
поради незаинтересоваността на общността.
Най-чести признаци са:
Различни по степен и сериозност физически наранявания
Загуба на апетит
Промени в съня
Проблеми с вниманието и концентрацията
Отчуждение от приятелите и семейството
Агрессия
Промяна в поведението

6.

Дете, чието физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие е с опасност от увреждане:
Към тази категория деца в риск спадат деца от различни групи.
Такива, които са без родители, или чиито родители не полагат
достатъчно грижи или грижите са неадекватни и неподходящи. Деца
неглижирани от родителите си.
Деца, жертви на различни видове насилие (психическо, физическо,
емоционално, сексуално и други)

7.

Пренебрегването също поставя детето в риск
Пренебрегването е неуспехът на родителя,
настойника и попечителя или на лицето,
което полага грижи за детето, да осигури
развитието на детето в една от следните
области:
Здраве;
Образование;
Емоционално развитие;
Изхранване;
Осигуряване на дом и безопасност,
когато е в състояние да го направи.
(Например: Детето може да изглежда
слабо и да има нездрав общ вид;
Неподходящо облекло; Детето е гладно,
преяжда, когато получи храна; Занемарена
лична хигиена;)

8.

Малко повече информация за децата с увреждания, като
подкатегория към деца в риск
Децата с увреждания
продължават да са една от найизолираните и невидими групи в
обществото. При тях има
повишен риск от раздяла от
биологичните си семейства, поголяма вероятност да живеят в
институционални грижи или да
останат извън училище или
детска градина. Според данните
за 2018 г. около 90% от всички
деца в Домовете за медикосоциални грижи за деца [5] и 50%
от децата в Центровете за
настаняване от семеен тип са с
увреждания. Приблизителният
брой на децата с увреждания,
които не посещават училище, е
около 10 000.

9.

Важно е да се разграничат
децата в рисково и тези в
неравностойно положение.
Неравностойността не винаги
завършва с риск за живота и
здравето на личността, но рискът
винаги поставя личността в
неравностойност.
При рисковото поведение се
реализира овладяване на
рисковата ситуация и
преобразуване на проблема
чрез мерки за превенция или
корекция.

10.

Специфично във връзка с децата в риск в детската градина:
Най-често в детските градини едно дете може
да бъде жертва на психически и физически
тормоз от страна на друго дете.
В по-редките случаи, детето би могло да бъде
жертва на психически и/или физически тормоз
от страна на работещите в детската градина.
Също детето може да информира за тормоз от
страна на родители, настойници и други, за
които е нужно да се вземе отношение.

11.

Превенцията по отношение на деца в риск изисква:
Работещите в детската градина да осъществяват
предварителни действия и мерки за изпреварване,
предупреждаване и предотвратяване на посегателства
над децата.
Превенцията включва разпознаване на физически и
поведенчески индикатори, и взимане на необходимите
мерки за защита на деца в риск.

12.

Разпознаване индикаторите на физическо насилие с цел
превенция:
Поведенчески индикатори:
Крайности в поведението –
агресивност или пасивност;
Празно или студено вторачване;
Отговаря едносрично на въпроси;
Проявява прекалена отстъпчивост и
оставя без протест да се прави
каквото и да било с него;
Играе агресивно, като често
наранява връстниците си;
Има лоша представа за себе си –
смята, че е заслужило насилието,
понеже е лошо.

13.

Разпознаване на психическо насилие с цел превенция
Действия, които могат да имат вредно
влияние върху психичното здраве и
развитие на детето са:
Подценяване, подигравателно отношение;
Заплаха, дискриминация, отхвърляне или
други форми на отрицателно отношение;
Неспособност на родителя / настойника /
попечителя / лицето, което полага грижи
за детето, да осигури подходяща
подкрепяща среда.
(ПРИМЕРИ : вербално насилие – обиди,
негативни сравнения; непрекъснато
критикуване; сплашване на детето,
заплашването му; осмиване, иронизиране и
непрекъснато подиграване с детето.)

14.

Разпознаване на индикаторите на психическо насилие с цел
превенция
Детето може да се изолира или затвори в
себе си;
Агресивно поведение и/или поведение,
насочено към привличане на вниманието
(напр. упорито непослушание,
преднамерено цапане или подмокряне,
агресивност към другите деца);
Нарушаване на модела на хранене и сън;
Избухвания и изблици;
Изоставане в развитието, регрес в
поведението;
Бягства;
Нежелание и/или отказ за участие в
заниманията в детската градина или в
училище;
Загуба на доверие и ниска самооценка;
Самонараняване.

15.

Как да постъпим при съмнения за дете, което е в
риск?
При възникнали съмнения за упражнено насилие над дете се спазва следната
последователност на действията:
Член на персонала, който
учителя/учителите на групата.
пръв
е
забелязал
симптомите/белезите
уведомява
Учителят/учителите на групата, вземат решение за продължителността на наблюдение
над детето, за евентуални последващи симптоми/белези на насилие.
Учителят/учителите на групата уведомяват директора и членовете на екипа за подкрепа за
личностно развитие на детето.
Срокът за наблюдение над детето се определя в зависимост от тежестта на
симптомите/белезите.
При повторно забелязване на симптоми/белези координационният екип предлага на
директора решение за срока и спешността, с която ще бъдат информирани родителите.
В случаите, когато родителите отказват среща с директора или обясненията, които дават
за симптомите/белезите са уклончиви и неясни, директорът незабавно информира отдел
„Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“, по адреса на детето чрез
лично посещение или на тел. 02 / 925 01 69

16.

Всеки, на когото е станало известно, че дете се нуждае от закрила е
длъжен да сигнализира органите по закрила.
При наличие на риск за дете или белези/симптоми за упражнено
насилие над дете, сигнал се подава до отдел „Закрила на детето“ към
дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето или
на територията, на която е възникнал рискът/насилието.
Сигналът може да бъде подаден на място в съответната дирекция
„Социално подпомагане (ОЗД), по телефона или чрез e-mail. /тел. 02 /
925 01 69/;
Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) /тел. 02 933 90 50/;
Национална телефонна линия за деца /тел. 116 111/ (ДАЗД) – по всяко
време на денонощието, без
почивен ден
Денонощна гореща линия за пострадали от насилие юноши и деца
/тел. 0800 18 876/
Единен телефонен номер за спешни случаи – 112

17.

БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!