Играта на децата - носталгия по миналото или отговорна грижа за бъдещето. Ролевата игра в предучилищна възраст

1.

2.

„Играта е свободно действие или занимание, което се осъществява при
осъзнати и определени граници на време и място, по посока на свободно приети,
но задължително спазвани правила, чиято цел лежи в самата нея и се
съпровожда от чувство на напрежение и радост, с осъзнаване на „различно
съществуване‘‘ в сравнение с „обикновения живот“.
Йохан Хьойзинха, 1988г., Холандия
„Играенето е свободна, безцелна, необвързана, самозадоволяваща се
дейност, едно движение, което се възвръща към самия субект и което не се
стреми към нещо“.
М. Лацарус, 1883г., Германия
„Двигателните функции и духовността на
отминали епохи се съдържат в човечеството
и намират израз в настоящето, чрез детската
игра“.
Дж. Стенли – Хол САЩ

3.

Няма дете, което да не обича да играе. На какво играе съвременното дете? С
кого играе? Кога и къде играе?
Детето днес живее в един динамичен, забързан и хаотичен свят. Потопено е
в различна степен, в заобикалящата го ИТ среда, която услужливо и
атрактивно го затрупва със своите аксесоари: таблети, телефони, компютърни
и телевизионни видео игри и т.н., които на практика реално и заплашително
изземват от времето на децата за игра, за игрово взаимодействие,
комуникация, общуване и социални контакти с връстници. И това от една
страна.
От друга – заети родители и амбициозни
учители, които се стремят, децата да
овладеят колкото може повече учебен
материал, за по-кратко време. И някак
неусетно времето за игра
намалява, игрите се
променят.

4.

Все по–често, съвременните деца са лишени от очарованието и
неповторимата емоция, която носят игри като: “Пуска, пускам кърпа”, “Тунел”,
“Народна топка”, “Даваш ли, бабо гърнето”, “Кралю-порталю”, “Пиян морков”,
“Добър ден, царю честити”, “Дама”, “Кокалчета”, “Кокошка и пиленца”,
“Държави”, “В къщи има мишенце” и т.н

5.

Играта е основна дейност на детето от предучилищна възраст. Тя допринася
за цялостното му развитие – психическо и физическо. Играта е
самостоятелна творческа дейност, която доставя голяма радост на детето.
Поражда у него положителни чувства и преживявания, с което го привлича.
В играта детето творчески пресъздава получените впечатления от околния
свят, с което се затвърдяват и разширяват представите му, обогатява се
личния му опит.
В игровата дейност се формират взаимоотношенията между децата. Играта е
своеобразна форма на социален живот. В нея децата самостоятелно
насочват своята активност за постигане на съответна цел, търсят подходящи
средства за осъществяване на игровия замисъл, непринудено се обединяват.
Като доминираща основна дейност в детската градина, играта обуславя
развитието на частните психични процеси, качествените изменения в
детската личност, създава предпоставки за диференциране на познавателна
и трудова дейност.

6.

Играта с нейните разновидности интегрира познавателните и възпитателни
задачи от всички образоватвелни направления, а игровата мотивация
осигурява доброволност и непреднамерено въздействие, проява на
самостоятелност, интерес, игрово творчество. Интегриращите функции на
играта се реализират, чрез различните видове игрова дейност във всички
моменти от режима:
Като самостоятелна практика на децата;
Като метод на обучение в прекия образователен процес;
Като допълнителна форма на обучение;
Като дейност по избор, осигуряваща прехода от непродуктивна към
продуктивна трудова и образователна.

7.

1. Творческите игри включват:
сюжетно ролеви;
игри драматизации;
конструктивни игри.
2. Игри с правила:
дидактични;
подвижни;
музикални;
спортно подготвителни.

8.

Различните видове игри интегрират възпитателните и образователни задачи
от всички образователни направления. Игровата мотивация осигурява
доброволност, самостоятелност, интерес и игрово творчество.
По своята същност, творческите игри представляват творческо, обобщено
претворяване на реалната действителност и нейното моделиране, чрез
различни средства.
Игрите с правила по своята същност и психологическа структура, най–пряко
определят широката функция на играта предимно за решаване на
образователни задачи. Голямо място и все по –широко приложение намират
и компютърните игри, които по своята същност също са игри с правила.
Изключително резултатни са при реализиране на образователните задачи по
образователните направления: Математика, Околен свят и Български език и
литература. Те са интересни и ангажират децата със своята атрактивност и
придават висока степен на интерактивност на обучението.

9.

Да се използват максимално звуковите, графичните и анимационните
възможности на компютъра.
Да се осигури максимално участие на детето при решаване на задачите, чрез
пълноценно използване на качеството „интерактивност“ на компютъра.
Поставянето на задачите да става чрез образец, а не с изписване на екрана,
тъй като игрите са предназначени за деца от предучилищна възраст.
Да има добре изработена система за контрол и корекция на грешките.
Играта да протича без бариери
между отделните етапи.
Да има действена система
за поощрения и награди.

10.

В раздела „Творчески игри“ са включени сюжетно ролевите игри, игрите
драматизации и конструктивните игри.
Отразени са етапите в развитието на сюжетно ролевата игра от предметни
действия към отделяне на действията от предметите и развитие на сюжетно
ролевите взаимодействия и отношения, тяхното контролиране от позицията
на ролята и логиката на действията в реалната действителност. Ето защо
играта започва с оперативно–манипулативни
предметно двигателни
действия, а по–късно и с игров характер. След това, тя се трансформира в
оперативно–ролеви действия.

11.

По–късно съдържание на игровите действия стават отношенията между
възрастните и между възрастните и децата. С развитието на играта,
възрастните присъстват все по- символично, заменени от друг персонаж.
Сюжетно ролевата игра се развива като самостоятелна практика на децата на
базата на усвоените знания, естетичските възприятия нравствените норми и
мотиви. Към края на предучилищното детство играта достига до висшите
форми на изява на детските възможности.

12.

Съдържанието на играта, пък е тази област от действителността, която се
възпроизвежда в качеството на централен характерен момент на дейността и
на отношенията между възрастните. Най–важното нещо за развитието на
една игра са знанията на детето за заобикалящия ги свят. Поради тази
причина учителя влияе на играта опосредствено, чрез обогатяване на
знанията им.
Игровите действия произтичат от конкретната роля. За да може детето да
извършва тези действия, то трябва да познава областта на действието, което
се възпроизвежда. Това е сюжетът. Сюжетите на детската игра са
разнообразни и зависят от конкретните условия на живот.
Например:

13.

Тема, която носи много радостни емоции у децата – те проявяват умения да
си сътрудничат, да бъдат учтиви, добронамерени и да си помагат взаймно.

14.

Тази тема отново провокира децата с това, че тук са водещи правилата и
нормите на поведение, както и правилното овладяване на етикета за
учтивост. Пресъздава се трудът на хората в тази сфера, назовават се
различни стоки, създават се знания за различни магазини, в които се
предлагат съответни стоки.

15.

И редица други теми, като например:
„При лекаря“;
„Семейство“;
„На театър“, където ще намерят естественото си приложение и игрите
драматизации и теaтрализираните игри;
„На строежа“ - приложение на констуктивни игри и умения;
„На улицата “- участници в движението и правила за безопасно и културно
поведение в превозните средства и на улицата и много други.

16.

Необходимо е да се уважава детската игра, съветва Г. Пирьов, да се
осигуряват условия за нея, време и място.
Да се предоставят материали – играчки и други пособия, да се намират
партньори. Ако детето няма възможност да играе пълноценно, не могат да се
развиват правилно и другите му дейности и то се лишава от голямата радост,
която играта му донася.
В играта детето е свободно. То решава кога, как и т.н. Поради това
възрастният може да се намесва в играта само от позицията на съиграч, но
не и на учител.
В сюжетно ролевата игра се променят взаимоотношенията между децата,
възпитават се нравствени качества, които се им необходими не само в играта,
а и въобще в отношенията им с връстници и възрастни.

17.

Освен перспективния си потенциал – като особено ефикасен механизъм за
успешно социално взаимодействие и личностно усъвършенстване в
предучилищния период играта обезпечава възрастовото и функционалното
развитие на детето, прави го същество обърнато към бъдещето и стимулира
разгръщането на гъвкаво модифициращи се комплекси от способности с
универсално значение.
Само, чрез играта двата субекта на взаимодействието могат да станат
взаимно съдействащи си, да бъдат личностно съпричастни и дълбоко
заинтересовани от разгръщането на обезпечените от играта субектни прояви.
Активността на детето (на субекта, на личността) започва от потребностите,
от интересите, от натрупаните в предходния опит впечатления, преживявания
и смислови образувания.
Нека направим играта на детето привлекателна! Нека детето играе!!!

18.

Изготвили: Р. Трифонова
М. Георгиева